сърцè, мн. -а, ср. 1. Централен орган на кръвообращението, който у човека се намира в лявата страна на гърдите. Очите му светеха, сърцето биеше. А. Страшимиров. Тя бе забила остър нож в сърцето си. Елин Пелин. Пукнало се сърцето на момичето и там умряло. Йовков. Болно сърце. || Областта от лявата страна на гърдите, където се намира този орган. Във ваклите очи на свойта рожба / когато се тя вгледа и познай / в тях Ива — до сърце си го притисне. П. П. Славейков. Както беше се привел, непознатият тури ръка на сърцето си. Йовков. 2. Прен. Този орган като средище на възприятия, чувства. Зла догадка парна като с куршум Лепо в сърцето. Елин Пелин. Две години в неволя у агарянци! — продума си той и сърцето му се сви, като че замръзна на ледена буца. Ст. Загорчинов. Не оставяй да изстине / буйно сърце на чужбина. Ботев. Той знаеше коравото сърце на сина си и не вярваше, че ще му ги върне (парите). Елин Пелин. Боли ме сърцето за нея. Сърцето ми се обръща от страх. Натам ме тегли сърцето. Сърце ми не дава да го ударя. Весело сърце. Добро сърце. Юнашко сърце. || Обр. Дълбоко ще ми въздъхнат / две сърца мили за мене. Ботев. За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла. П. П. Славейков. Един злобен ропот се понесе от недоволните души и отчаяните сърца, които почнаха да давят с вино и ракия тъгата и мъката си. Елин Пелин. 3. Прен. Диал. Мъжество, смелост, безстрашие. Ако ти кажат, че азе / паднал съм с куршум пронизан, / и тогаз, майко, не плачи, / но иди, майко у дома / и с сърце всичко разкажи / на мойте братя невръстни. Ботев. Давам си сърце. 4. Прен. Център, среда на нещо. Спуснал се в мината и от сърцето на земята откъртил червена самородна руда. А. Каралийчев. Сърце на зелка. Сърце на диня. 5. Диал. Стомах, корем. Боли ме сърце. □ Без сърце — без желание. Дама на сърцето (остар.) — любима. Дойде (падна) ми сърце на място (разг.) — задоволих се, драго ми стана. Златно сърце (разг.) — много добър човек. Изстива ми сърцето (към някого) — не обичам повече (някого), безразличен ми е вече (някой). Имам (лежи ми, допада ми, пада ми) на сърце (диал.) — а) Обичам някого; нрави ми се, харесва ми. Сега нека знаят, че Ангелина е един него избрала между всички, че само него тя е имала и има на сърце. А. Страшимиров. Звеница ѝ бе легнал на сърце отдавна. Н. Райнов. б) Мисля, тревожа се. Нещо ти е легнало на сърце За някого ли тъгуваш, за баща си ли мислиш? Ст. Загорчинов. Камък на сърцато — тежко душевно състояние, голяма грижа, безпокойство. Къса ми се сърцето (разг.) — изпитвам много голямо състрадание, много жаля някого. Мед (мехлем) ми капе на сърцето (разг.) — много ми е драго, че нещо се случва тъй, както аз искам. На гладно сърце (разг.) — на празен стомах, преди да е ял човек. На драго сърце — с готовност, с желание, охотно. Нямам сърце за нещо (разг.) — нямам желание / охота. Обръщам някому сърцето (диал.) — накарвам, направям някого да мисли другояче. Оживяло ми е на сърцето (разг.) — силно желая, искам нещо и все за него мисля. Пусти коне! Оживели са ти на сърцето тези коне! Йовков. От (все) сърце — искрено, от цялата си душа. Слепият свиреше от сърце. А. Каралийчев. От все сърце се радваше на стройните и охранени животни. К. Петканов. От душа и от сърце (разг.) — много искрено, сърдечно. Откривам (разкривам) сърцето си (някому) — изказвам пред някого всичко, що ми тежи, що ме вълнува. Сега кажи, Момчиле, открий ми сърцето си, не се бой! Лоши си вести получил, или що? Ст. Загорчинов. По сърце — (диал.) — по угода, по желание. Станка беше уверена в едно — че макар и да е сиромашка селска мома, ще си избере мъж от своята черга и по сърце. Г. Караславов. Рожба от сърце (диал.) — своя рожба. Ала си рожба нямаше, / от сърце рожба родена. Нар. пес. Сгрявам сърцето някому — вдъхвам вяра, надежда някому; утешавам, успокоявам някого. Слагам ръка на сърце; с ръка на сърце (разг.) — говоря откровено. С леко сърце — без много да размислям; лекомислено, безгрижно. С открито (чисто) сърце — искрено, честно, откровено. Спечелвам (завладявам, покорявам) сърцето някому — сдобивам се с любовта, привързаността, доверието на някого. Федро изведнъж спечели сърцата на всички. Той разказваше увлекателно. Дим. Ангелов. Със сърце — с усърдие, със старание. Такива люде харесвам. Като тебе. Такива, които захващат работа с душа и сърце. Дим. Талев. Толкова (това) ми се откъсва от сърцето (разг.) — толкова давам. Бабо Суло, колко да ти дам? — Колкото ти се откъсне от сърцето, чедо. К. Петканов. Турям си на сърце (разг.) — тревожа се, грижа се. Не си туряй много на сърце и не се коси за нищо. Д. Немиров. Човек без сърце — безсърдечен, жесток човек. Широко сърце — спокоен, безгрижен човек. Яд ми капе на сърцето (разг.) — ядосвам се.
|