сърцевинà ж. Средищна, мека част на дърво или на друго растение. Суровото дърво се ломеше на къси пънчета и той ги разцепваше още на четири — изведнъж светваше тяхната бяла влажна сърцевина. П. Вежинов. Царевичното стъбло не е кухо, а е изпълнено с мека сърцевина.
|