съсèд м. 1. Човек по отношение на друг човек, който живее или има жилище, имот непосредствено до него; комшия. През нощта един гръм в стаята му разбуди съседите на неговата къща. Вазов. А със съседа му разправията стана за една межда и три години от тогава вече не си приказват. Ст. Ц. Даскалов. 2. Човек по отношение на другиго, който се намира непосредствено до него. Разговорите се оживиха вляво и вдясно на трапезата. Всеки приказваше със съседа си. Йовков. 3. Обикн. мн. Народ по отношение на друг, с който има обща граница.
|