съсѝпвам, -аш, несв.; съсѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Унищожавам, разсипвам, опустошавам. През войната съсипаха до основа хубавия многосводен храм. Вазов. Те ония, предприемачите, те съсипват гората. Йовков. || Разг. Правя нещо да стане негодно за употреба; похабявам. Детето само за два дена съсипа новите обувки. 2. Нанасям голяма морална, материална или телесна вреда; опропастявам, разсипвам, смазвам. Слаб съм. Ни ръце, ни крака държат. Съсипа ме таз болест. Йовков. „Ах, разбойник!“ гледаше го Юрталана и кипеше от яд. „Как ми съсипва стоката!“ Г. Караславов. Съсипаха го от бой. Големите дългове го съсипаха. съсипвам се, съсипя се страд.
|