съсипня̀, обикн. мн. съсипнѝ, ж. Останки от постройки, разрушени от пожар, вражеско действие и др.; развалина, руина. Развалините на къщите все още димяха, селяни се лутаха насам-натам, обезсърчени от пепелищата, и измъкваха из съсипиите някой по чудо оцелял предмет. П. Вежинов.
|