съсѝчам, -аш, несв.; съсекà, съсечèш, мин. св. съся̀кох, съсèче, прич. мин. св. деят. съся̀къл, -кла, -кло, мн. съсèкли, св., прех. Със сечене убивам; посичам. Прави ме що щеш, само при бея не ме води, умирам, убива ме, съсича ме, недей, жив да си. Цани Гинчев. съсичам се, съсека се страд.
|