съ̀скам, -аш, несв., непрех. 1. Издавам шум подобен на продължително с-с-с. Куп бели гъски подплашено се разбягваха и съскаха. Елин Пелин. Вятърът съскаше из иглистите клони. Вазов. Смокът се уви около ръката му и започна да съска и бие с опашка. Дим. Ангелов. 2. Прен. Говоря през зъби от ненавист, злоба, гняв. Тя ги гледаше вече от прозореца, клатеше глава и съскаше: — Защо ли се е домъкнал този кафеджия? Г. Караславов.
|