съсредоточèн, -а, -о. 1. прич. мин. страд. от съсредоточа. 2. Като прил. а) Който е насочен към един обект. Съсредоточена мисъл. Съсредоточено внимание. б) Който изразява или се отличава с вдълбоченост, сериозност. Лазар отново бе зачел писмото със строго, съсредоточено лице и само ръцете му трепереха. Дим. Талев. Съсредоточена работа. Съсредоточен изследвач.
|