състаря̀вам, -аш, несв.; състаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого да стане преждевременно стар. Работата в тютюневия склад и нощите, прекарани в четене, го бяха състарили. Дим. Димов. Болестта и мъката по Момчил го бяха състарили. Ст. Загорчинов. състарявам се, състаря се страд.
|