състоя̀ние, мн. -я, ср. 1. Само ед. Положение, обстоятелство, в което се намира някой или нещо. Състоянието на очите ми е такова, че не мога да чета. Първобитно състояние на човечеството. Състояние на посевите. Състояние на покой. Имотно състояние. || Физическо или душевно разположение, самочувствие. Той вижда безпомощното ми състояние и това го трогва. Л. Стоянов. Състояние на пълна апатия. Болезнено състояние. Нетрезво състояние. Унесено състояние. || С предл. в и прил. — вид, положение. Паметникът е в плачевно състояние. Плодове в прясно състояние. Месо в замразено състояние. 2. Благосъстояние, богатство. От баща си наследи добро състояние. Елин Пелин. А това състояние той самичък си беше спечелил. Влайков. □ Агрегатни състояния — трите основни физически състояния (твърдо, течно и въздухообразно), в които може да се намира едно вещество. В състояние съм да — имам възможност, мога, наклонен съм да.
|