съсу̀хрям, -яш, несв.; съсу̀хря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя да стане слаб, сбръчкан, изсъхнал. Горещият вятър съсухря нивите. Грижите и теглото преждевременно съсухриха младата жена.