съумя̀вам, -аш, несв.; съумèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. съумя̀л, -а, -о, мн. съумèли, св., непрех. Намирам правилния начин успешно да извърша нещо; успявам, смогвам. Когато корабът потъва и капитанът му не може да го спаси, капитан става този, който съумее да го доведе до брега. Д. Добревски. Полковникът ще съумее да приведе на дело тези умни напътствия. Хар. Русев.
|