съ̀хна, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. Губя влагата си, ставам сух. Сутринта първото нещо, което видях, това бяха всевъзможни и разноцветни дрехи, изпрани и прострени да съхнат. Йовков. След това разпъна хубаво кожата с клечки, закачи я под стряхата да се ветрее и съхне. Елин Пелин. Кочовата невеста с Нона и Катерина бяха в градината — събираха сливи и ги цепеха да съхнат за през зимата. Дим. Талев. 2. За растения — постепенно преставам да вирея: вехна, умирам. А моята градинка съхне и вехне. А. Каралийчев. Дървото съхне. Цветята съхнат без вода. 3. Прен. Губя постепенно физически и душевни сили; вехна, линея, крея, чезна. От тогава Косьо все крее, съхне и никой болката му не може да проумее. П. Ю. Тодоров. Юрталана съхнеше бързо, очите му ставаха по-трескави и по-закръглени, бръчките на челото и около очите му се задълбочаваха. Г. Караславов.
|