съчинèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от съчиня. 2. Като прил. Измислен, неистински. Съчинено обвинение. □ Съчинено изречение — сложно изречение, съставено от отделни равностойни и неподчинени едно на друго прости изречения.