съчу̀вствие, мн. -я, ср. 1. Чувство на отзивчивост към скръбта, нещастието на някого; състрадание. Душата на стареца не намери ни съчувствие, ни утеха от сина си. Елин Пелин. Той изпита съчувствие към мъката на приятеля си и направи непохватен опит да я смекчи. Дим. Димов. 2. Благоразположение към някого. Общото съчувствие, тъй живо до преди малко към Рада и Огнянов, сега охладя и се размеси с глухо неудоволствие. Вазов.
|