съшѝвам, -аш, несв.; съшѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. съшѝт, св., прех. 1. Съединявам с шев. Връхната му дреха беше кръпка до кръпка — разноцветни парцалчета, насъбрани като листи съшити едно до друго. Йовков. Той имал работилница, в която съшивал дребните парчета в по-големи и така могъл да ги продава по-скъпо. Г. Белев. 2. Ушивам. Мнозина бяха облечени във въстанически дрехи, съшити по образеца на хаджи Димитровите и Ботевите униформи. Вазов. Ще ти съшия зелен забун с черни гайтани около джебовете. К. Петканов. съшивам се, съшия се страд. □ Съшит с бели конци (разг.) — неумело прикрит, плиткоскроен.
|