същ и съ̀щи, -а, -о, прил. 1. Не друг, а тези или такъв, който е познат, известен от по-напред. Да бе по-съобразителна, би чакала на същото място. Вазов. Същата история, с много по-големи подробности, той разказа в хана. Йовков. И пое бързо, доколкото държаха старите му нозе, по същата вита и тясна пътечка нагоре. Ст. Загорчинов. За който става дума, тъкмо този. Но в тоя същи миг докторът грабна псалта и го хвърли във водата. Вазов. Късно през същата вечер аз се връщах от обиколката си по границата. Йовков. Ела и ти по същото време. 2. Непроменен, неизменен. Скоростта на колата си остана същата. Вазов. Тя се прибра съсипана, изгладняла. Не я познаха. Само черните огнени очи бяха останали същите. Елин Пелин. До края на мача резултатът остана същият. 3. Еднакъв или общ с друг. Случи се, че пътувах с него в същото купе. Платът е същият като моя. 4. Истински, същински. Ах, ний живейме в тебе кат същи чужденци. Вазов. Възглавието — камък същи, / леглото тръне и коприва. Яворов. Сватба без гайда — същи помен. Погов. □ Един и същ — все този, все такъв; еднакъв. Вечеряше в един и същ ресторант, с една и съща компания. Елин Пелин. И двамата носеха едно и също име.
|