съществò, мн. -à, ср. 1. Живо творение, нещо живо; създание, твар, живина. Пръв път видях свежа следа на живо същество, което е боравело тука. Вазов. 2. Стесн. Човек. Нека я оставят да се разпорежда със себе си като свободно същество. Вазов. От това писмо на генералния директор лъхаше студенина, егоизъм и жестокост към хиляди беззащитни същества, които от сутрин до вечер работеха в складовете му срещу окаяни надници. Дим. Димов. □ По същество — не формално, по съдържание Говоря по същество. Цялото ми същество — вътрешният ми мир. В тая проста дума сега се събираше цялата душа, цялото му същество. Вазов. Неутолима жажда за мъст само изпълваше цялото му същество. Йовков. Очите му са угаснали, цялото му същество издава пълно безразличие към живота. Л. Стоянов.
|