съществу̀вам, -аш, несв. 1. Намирам се в процес на живот; живея. Баба Либеница знае, че нейните родители отдавна вече не съществуват на света. Каравелов. 2. Налице съм, създаден съм; има ме. Отдавна между двамата съпрузи съществуваше пълна отчужденост. Дим. Ангелов. Съществува предание. Съществува известна опасност. || Намирам се в действителността, в реалността. Тоя жесток свят не съществуваше за нея. Вазов. Селото не съществуваше вече и като стар надгробен надпис изчезваше сякаш и името му. Йовков.
|