същинà, мн. няма, ж. Най-важното, основното в съдържанието на нещо; същност. Животът почна да ми става страшен, макар да бях още твърде малък за същината на неговата тежка философия. Ст. Чилингиров. Изведнъж му се стори, че се е доближил до същината на работата. П. Вежинов. Това е същината на пиесата. || Основна особеност; същност. В съчетанията на контрастите по-рязко изпъква същината на нещата. Йовков. Истинският автор на приказки е в същината си мечтател.
|