същѝнски, -а, -о, прил. 1. Който е напълно еднакъв или подобен на друг; истински, цял. Тия възрастни и зрели мъже ставаха същински деца. Йовков. Единият от тримата беше същински великан. Конят се огъваше под този човек. А. Каралийчев. Едрите му бели зъби лъснаха като същински бисери. Кр. Григоров. 2. Истински, действителен, същ. И до сега не е открит същинският вход, който е водил в гробницата. Величков. Бре, то било същинско чудо денем из гората! Навред хубост, навред прелест ненагледна. Ем. Станев. Тя е същинската му сестра. Отгатнах същинските му намерения.
|