съ̀щност, -ттà, мн. няма, ж. Най-важен, най-съществен елемент на нещо; вътрешно съдържание, същина. Поетът ни въвежда пряко в същността на работата. П. П. Славейков. Същността на човека — това са обществените отношения, на които той е носител. Ив. Хаджийски.
|