съ̀що нареч. 1. Както друг. Арестантът седна на един камък и извади цигара. Стражарят също седна. Елин Пелин. Трогнат, Моканина също стана да го изпроводи. Йовков. Ние, които сме прави с пушка в ръка, спим; тия, които лежат долу, също спят. Л. Стоянов. Ето там, голият Мургаш с изгорялата си гора, ето, на запад, високият Ком, гол също. Вазов. Те им напомнят мъжете и братята, които също са войници. Йовков. 2. По същия начин. Бащата седна на своя старомоден стол и също като че пред него се намираше някакъв клиент, даде знак на сина си да седне насреща. Г. Караславов. 3. За наблягане, подчертаване на еднаквост, близост във фактите. Иван Белин не се съмнява също, че вълчицата има и малки. Йовков. Утре ще бъда също зает. 4. Като присъединителен съюз, в съчет. с други съюзи (обикн. а, и) или наречието така — заедно с това. Явете ми с една думица останахте ли доволни, а също разреши ли се благополучно у вас кабинетният въпрос. Вазов. Правителството ръководи държавното управление, а така също бди за изпълнение на законите и на различните актове на управлението. Конст., чл. 43. □ Едно и също — все това, все такова, еднакво. Положението на болната остава едно и също.
|