Речник

у¹. 1. Звукът у. 2. Писмен белег на звука у, двадесетата буква от българската азбука.

у² и удължено у-у междум. 1. За израз на недоволство или укор. Повдигаше си полите и стъпяше внимателно, да се не окаля, и току викаше: — У, каква кал! Елин Пелин. 2. За израз на присмех, подигравка, ирония. Разнесе се висок дружен смях, а някой извика презрително: У-у-у! 3. За израз на учудване, изненада. Ти гражданин ли си? — От сред София съм. — У! — зачуди се Иглика с детска наивност. Елин Пелин.

у³ предл. 1. За означаване място на действие или състояние, когато се отнася до лице, семейство или дом. Левски сега е в Русчук у баба Тонка. Вазов. И дядо Славчо забележи тая промяна у Райка. Влайков. Все пак личеше у него една разумна и спокойна воля. Йовков. Всичко, щото имаха у себе си, беше по една брадва и по един остър нож с пушкалата си. Блъсков. Чувствайте се като у дома си. У него се породи колебание. Имаш ли у себе си пари? 2. За означаване принадлежност към лице; на. Раните едва бяха позаздравели, а между червените белези кожата стоеше бяла, тънка и нежна като у дете. Ст. Загорчинов. 3. Диал. За означаване на място, вътре в което нещо става, се намира или към което е насочено действието; в. Лисицата влязла у воденицата, та изяла кашата. Нар. прик. Бонка се в гора изгуби, / у тая гора зелена. Нар. пес. 4. Диал. За означаване времето, когато става, се извършва нещо; в, през. А у празник отиваха на хоро и една до друга на най-лично място се изправяха. Ц. Церковски. Така е, чедо, у турско съм раждан. Пък и още го помня, дето се вика. Дим. Ангелов. 5. За означаване средата, в която се извършва, проявява някакво действие; между, всред. При тая имотност дядо Славчо беше много и на почит у хората. Влайков. Мичкин разбра: Шишко искаше да създаде у немците впечатление, че върху могилата нямаше хора. Дим. Димов.

у⁴. Глаголна представка, с която се образуват; 1. Глаголи, чието действие означава, че някой (нещо) се променя, става някакъв според значението на името, от което са образувани, напр, увеличавам, увеселявам, увонявам, удвоявам и др. 2. Глаголи, които означават завършеност на действието, напр. увличам, удушвам, ушивам и др. 3. Глаголи, които означават, че действието се извършва напълно, изчерпва се до край, напр. увирам¹, умесвам и др. 4. Глаголи, които означават, че действието се извършва от всички страни на нещо или че обхваща изцяло, напълно нещо, напр. увивам, увързвам и др. 5. Глаголи, чието действие напълно съвпада по значение с основния глагол, само че те не показват процеса на действието, а резултата от действието, напр.: увреждам, увяхвам, угасвам, ужилвам и др.