у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
| ух
уха
уха-ха
ухажвам
ухажване
ухажор
ухам
ухане
ухание
ухапвам
ухапване
ухапя
ухат
ухатка
ухая
ухвам
ухване
ухилвам се
ухилване
ухилен
ухилено
ухиля се
ухитря се
ухитрявам се
ухитряване
ухитрям се
ухитряне
ухна
ухо
ухобол
уху
|
ух междум. Разг. 1. За израз на досада, недоволство, укор; уф, их. Ух! Много се забавиха бре, Тошо! Г. Караславов. Ух, какъв път / Най-после ето ме в манастира. Вазов. Ух ма, как се облякла! — разсърди се Енко. Йовков. 2. За израз на окайване, оплакване, проклинане; ох, ой, уф. Ух, да те ядат, вълци да те ядат! — разсърди се дядо Христо и замаха с ръце срещу коня. Йовков.
|