у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
| ух
уха
уха-ха
ухажвам
ухажване
ухажор
ухам
ухане
ухание
ухапвам
ухапване
ухапя
ухат
ухатка
ухая
ухвам
ухване
ухилвам се
ухилване
ухилен
ухилено
ухиля се
ухитря се
ухитрявам се
ухитряване
ухитрям се
ухитряне
ухна
ухо
ухобол
уху
|
ухàпвам, -аш, несв.; ухàпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Наранявам с хапане. Като дошли на това място, една змия ухапала смъртоносно Лука. Вазов. 2. Разг. За пчела, оса и под. — ужилвам. 3. Прен. Силно обиждам, засягам с думи. На устните ѝ затрепера подигравателна усмивка и зачака удобния случай да го ухапе. К. Петканов. ухапвам се, ухапя се страд. □ Бълха го ухапала (разг.) — понесъл незначителна, съвсем малка загуба.
|