Речник

ухò, мн. -ушѝ, ср. 1. Орган на слуха у човек или у животно, с външна, средна или вътрешна част, който се намира от двете страни на главата. Лошо чува с едното ухо. || Външната, обикн. хрущялна част на тоя орган. На ушите ѝ висеха нови, още по-тежки обеци. Ст. Загорчинов. Тия високи коне с тънки шии, остри уши и стройни нозе ще газят през стърнищата на Добруджа. А. Каралийчев. Щръкнали уши. 2. Прен. Способност за чуване; слух. От далече достигаха до ушите ми възклицания. Величков. Екна в ушите една чудна и сладка песен. Влайков. Изведнъж до ухото ми достигат тъпи, глухи звукове. Смирненски. Повече да вярваш на очите си, а не на ушите си. Погов. Музикално ухо. 3. Прен. Дръжка на съд, по форма подобна на човешко ухо. В ръцете ти ще останат ушите на делвата. Йовков. Присмяла се камилата на гърнето, че няма уши. Погов. 4. Прен. Обикн. мн. Дупка на игла, през която се вдява конецът. Седеше Кръстевица и се мъчеше да вдене дълъг бял конец в ухото на една тънка игла. Г. Караславов. Преминал през иглени уши. Погов. 5. Само мн. Прен. Част на рало, която разрива пръстта в страни. Земята се размазва под палешника и се събира на буци по ушите на ралото и по краката ѝ. К. Петканов. 6. Обикн. мн. Прен. Издадена проточена част на нещо. Аз мисля, че е по-добре да му се купят хубави еменийки с гиздави уши. Каравелов. Една възрастна невяста сръчно въртеше за ушите царевицата, за да направи клуп. Вазов. Златка още продължаваше да крепи торбата за долните ѝ уши. К. Петканов. □ Давам ухо (разг.) — обръщам внимание, вслушвам се. Не давай ухо на хорските приказки. До уши (разг.) — извънредно много. Станка се зачерви до уши. Г. Караславов. Борчлия до уши. Засмял се до уши. Влюбен до уши. Дърпам (тегля) някому ухото (разг.) — наказвам някого за грешка, укорявам го. Ако ви пусна да си идете, татко ще ми дърпа ушите. А. Гуляшки. Изяждам (и) ушите някому (разг., неодобр.) — много ям за сметка на някого. Ушите ми изядохте! Съсипахте ме! Какво беше туй плюскане и туй чудо, да се не свърши! Чудомир. И стените имат уши (разг.) — нищо не може да остане нечуто. Казвам на ухо (разг.) — шепна нещо тихо, тайно, за да не чуе никой друг. Кога си види ушите (разг.) — никога. Ще прокопса, кога си види ушите. Погов. Куршум на дявола в ушите (диал.) — дано не чуе някой зложелател. Наострям уши (слух) — съсредоточавам вниманието си, за да чуя, доловя нещо. Откъм леглото на младата жена се чу лек шум. Той наостри уши. К. Константинов. Недей лежа на това ухо (разг.) — не се надявай, не разчитай на това нещо, защото не е сигурно. От едното ухо влиза, от другото излиза (разг.) — а) Не остава в паметта, не се запомня. б) Не се обръща внимание на това, което се говори. От ухо на ухо (разг.) — за съобщение, клюка и под.: от един човек на друг. Щерьо тичаше по групите и шушукаше от ухо на ухо. Д. Добревски. Порастват ми ушите (разг.) — възгордявам се от похвала, от успехи и др. Голям стана, пораснаха му ушите — какво да се прави? Д. Немиров. С едно ухо слушам (разг.) — не внимавам какво се говори, мисля си за друго нещо. Стига (идва) до ухото ми (разг.) — а) Дочувам, долавям. б) Научавам. Ако тези мърморения се разнесат извън селото, ще стигнат и до ушите на околийския управител. Г. Караславов. Обеца на ухото (разг.) — урок, предупреждение да не се повтори нещо. Ям, та ушите ми плющят (разг., шег.) — ям с голяма охота, бързо и лакомо.