|
угàждам1, -аш, несв.; угàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Диал. Долавям, отгатвам, откривам. По гласовете угади, че син му се разговаря със селяни. Вазов. Кръстевица не можеше да угади какво ставаше с дъщеря ѝ. Г. Караславов. 2. Остар. Усещам, забелязвам. От неговите очи падаха безбройни сълзи, но той не ги угаждаше. В. Друмев. Жельо сполучи да се вмъкне в дома на роднината си, без да ги някой угади. Блъсков. угаждам се, угадя се страд.
угàждам2, -аш, несв.; угодя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Постъпвам така, че да е приятно и угодно на някого; задоволявам. На масата го обкръжаваха с най-голямо внимание и всякак гледаха да му угодят. Йовков. Тошка се разшета, разприказва се, чудеше се как да им угоди, предеше, переше, готвеше, кърпеше. Г. Караславов. Като най-малък, галеха го и му угаждаха. К. Петканов.
|