|
у̀гар, -тà, мн. у̀гари, ж. Изорана, но оставена незасята нива, за да възстанови плодородието си. На всички посоки се простираха широки, черни като смола ивици от угар. Йовков. Трябваше да се мисли за сеитба. Кое ще бъде за жито, кое ще остане за царевица, трябва ли да се отдели някой декар за угар. Г. Караславов. Впрегна си брези биволи, / изора черни угари. Нар. пес.
|