угàрка ж. 1. Остатък от изпушена цигара; фас. Пред масите на едно кафене полуголи циганчета събираха угарки от цигари. Дим. Димов. Запали новата цигара от догарящата угарка. Г. Караславов. 2. Остатък от недогоряло нещо, обикн. свещ. Някой запали угарка от восъчни свещица. Ив. Хаджимарчев.
|