|
угàсвам, -аш, несв.; угàсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Преставам да горя или да светя; изгасвам, загасвам. Свещите угаснаха, всички си легнаха да спят. Цани Гинчев. Светлината в къщи угасна. Елин Пелин. Пламъкът на лампата заигра, сви се и угасна. Л. Стоянов. || Обр. Слънцето бе заседнало зад сините далечни планини на запад Угасна жежък летен ден. Елин Пелин. Откакто погледът на Пауна угасна за него, сърцето му се превърна на камък. Йовков. 2. Прен. Поет. Тихо, бавно изчезвам, замирам; умирам. Виковете му угасваха без отзив в гребната мрачина. Вазов. Техният ентусиазъм скоро бе възбуден, но и скоро угасна. З. Стоянов. След една седмица майка му угасна тихо. А. Гуляшки.
|