|
угàснал, -а, -о. 1. Прич. мин. св. деят. от угасна. 2. Като прил. Поет. а) Който е изгубил блясъка си. Угасналите им очи гледат безучастно и безнадеждно. Елин Пелин. И ний през сълзи накипели / обръщаме за сетен път / назад към скъпи нам предели / угаснал взор. Яворов. || Който е потъмнял, помрачен. Аз също се отпущам, свличам се, като да съм без кости, с угаснало съзнание, полумъртъв. Л. Стоянов. б) Който вече се е изчерпал; отпаднал, изтощен. Угаснал мe поет във гняв нарекоха / добрите ми душмани. Вазов. Те идват сутрин в зори, след като са станали през нощта., слизат в рудника и се залавят за работа с угаснали сили. Ив. Мартинов. || Който е изчезнал, умрял. И ще спрат в този град, и ще идат / в остарялата черквица бляснала / да отслужат една панихида / — на нашата младост угаснала. Багряна.
|