|
угася̀вам, -аш, несв.; угася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Направям нещо да не гори или да не свети; изгасявам, загасявам. Угаси свещта и легна до Захаринчо. Елин Пелин. Някой угаси, лампата и ние останахме в тъмнината. Йовков. Методи Ников угаси цигарата си в пепелника. М. Грубешлиева. || Обр. С какво ще угасиш ти моя дух — / духът на новий Прометей? Смирненски. 2. Прен. Уталожвам, утолявам, успокоявам. Всички са му на нозе станали / и всички го по чаша черпили; / но Андреаш гърло не натопи, / а то не ли жажда да угаси. Нар. пес. 3. Прен. Заглушавам, задушавам, премахвам напълно. Едно само чувство в душата ми свети — / злобата, о Музо, пъклената сила, / що всичко човешко в мен е угасила. Вазов. Сълзите ѝ бликнаха и угасиха малко скръбта ѝ. К. Петканов. угасявам се, угася се страд. Какво гледате? Не видите ли, че тоя огън трябва да се угаси. Цани Гинчев. □ Угасявам вар — поливам негасена вар с вода, за да я направя годна за мазане. Купи за петдесет пари вар, угаси я в един чиреп, набелоса цялата къща — и отвънка, и отвътре. Мих. Георгиев.
|