|
у̀главен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. (рус.). Юрид. 1. Който е свързан със съдебно наказание; наказателен. Важното е, че тия злоупотребления са престъпни, че те са от углавен характер. Влайков. Затварям очи пред някои неща, които ми миришат на углавни престъпления. Аз зная отде взе пари за автомобила, който си купи. М. Марчевски. Углавно право. Углавно дело. Углавен процес. 2. Който е извършил престъпление против живота или имуществото на някого. Углавен престъпник.
|