угнетèние, мн. -я, ср. Книж. 1. Жестоко потискане, измъчване; гнет. Населението е страдало от произволите и угнетенията на малките боляри. Вазов. 2. Прен. Мъчително, потиснато състояние на духа; униние, депресия. Болезненото угнетение и мъчителното подозрение заседнаха дълбоко в сърцето му. Г. Караславов.
|