|
угодлѝв, -а, -о, прил. 1. Който се стреми да угоди на някого, за да спечели благосклонността, разположението му: раболепен, сервилен. Щом ханът видя пленницата, тя му се хареса. Угодливият велможа му я отстъпи за харема. Вазов. Кметът беше поръчал кафе. Зад кафеджията вървеше разсилният, пъргав, угодлив, внимателен. Г. Караславов. 2. Който съдържа или изразява подмазване, подмилкване; ласкателски, угоднически. То се знае, царю, така е — обадиха се веднага няколко угодливи гласа. Ст. Загорчинов. Старците и жените посрещаха реквизиционната комисия със страх и угодливи усмивки. Г. Караславов.
|