Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
угадя
угаждам
угаждам си
угаждане
угар
угарен
угарене
угарисам
угарисвам
угарисване
угарка
угаря
угасвам
угасване
угасна
угаснал
угася
угасявам
угасяване
угасям
угасяне
углавен
углавно
угледен
угледно
угледност
углъбя
углъбявам се
углъбяване
угнетен
угнетение
угнетеност
угнетител
угнетителен
угнетителка
угнетително
угнетя
угнетявам
угнетяване
угнивам
угниване
угния
уговарям
уговаряне
уговорка
уговоря
угода
угоден
угодлив
угодливо
угодливост
угодник
угодница
угоднича
угодничене
угоднически
угодничество
угодно
угодя
уголемя
уголемя се
уголемявам
уголемявам се
уголемяване
угостя
угостявам
угостяване
угощавам
угощаване
угощение
угоя
угоя се
угоявам
угоявам се
угояване
угри
угрижа
угрижа се
угрижвам
угрижвам се
угрижване
угрижен
угрижено
угриженост
угризение
угроза
угрофински

угòдник, мн. -ци, м. 1. Книж. Угодлив човек; подлизурка, мазник, ласкател. Селим бей пристигна с една тайфа от десетмина голтаци, свои угодници турци. Дим. Талев. 2. Църк. Праведник, светец. След смъртта на угодника (св. Иван Рилски) няколкото му горещи ученици и подражатели на неговия богоугоден отшелнически живот съградили по-насам от пещерата постница. Вазов. Брате — обърна се Теодосий към Доброромана, — житие ли някакво съставяш на свети угодник или преписваш псалтир за манастирска треба? Ст. Загорчинов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.