угòднически, -а, -о, прил. Който изразява угодничество. Припомняше си угодническата вежливост на подофицера. П. Вежинов. Угодническа усмивка.
угòднически. Нареч. от прил. угоднически. Това бяха подлизурки. Те го тупаха угоднически по рамото, хвалеха го. Г. Караславов.
|