угòдничество, мн. -а, ср. Поведение, постъпка на угодник. Хвърлиха българския народ в ново черно робство, унизиха го — защо? От угодничество пред силния, от лакейска алчност за служби и ордени. Л. Стоянов. Що думаш, каймакам ефенди! — едва ли не проплака наместникът от угодничество пред турския големец. Дим. Талев.
|