|
угрѝжвам, -аш, несв.; угрѝжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Причинявам някому грижи; загрижвам. Слуховете, че скоро султанът ще тури ръка на имота им, станаха настойчиви и угрижиха цялото семейство. К. Петканов. Думи чу, които го угрижиха. Гергина плачеше и думаше майци си: „Татко нека ми гроба изкопае: скоро ще ме заровите“. А. Страшимиров.
|