Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
у уб ув уг уд уе уж уз уи уй ук ул ум ун уп ур ус ут уф ух уч уш ущ ую уя	угадя угаждам угаждам си угаждане угар угарен угарене угарисам угарисвам угарисване угарка угаря угасвам угасване угасна угаснал угася угасявам угасяване угасям угасяне углавен углавно угледен угледно угледност углъбя углъбявам се углъбяване угнетен угнетение угнетеност угнетител угнетителен угнетителка угнетително угнетя угнетявам угнетяване угнивам угниване угния уговарям уговаряне уговорка уговоря угода угоден угодлив угодливо угодливост угодник угодница угоднича угодничене угоднически угодничество угодно угодя уголемя уголемя се уголемявам уголемявам се уголемяване угостя угостявам угостяване угощавам угощаване угощение угоя угоя се угоявам угоявам се угояване угри угрижа угрижа се угрижвам угрижвам се угрижване угрижен угрижено угриженост угризение угроза угрофински	угрѝжен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от угрижа. 2. Като прил. а) Обзет от грижи; загрижен, разтревожен. Графът се завърнал вече от война, угрижен и мрачен, че не намира Геновева. Вазов. Дядо Йордан ходеше угрижен и замислен. Елин Пелин. б) Който изразява загриженост; загрижен, умислен. По угриженото чело на благородния старец се четеше безкрайна скръб. Вазов. Тиха усмивка разведря угрижените им лица. П. Ю. Тодоров. Угрижен вид.

Речник