Речник

уж частица. 1. Ирон. За предаване на нещо очаквано, което се е оказало противоположно на действителността; така да се каже. Уж вардач те турих, а ти изтърва роя! Йовков. Уж бе за три дни то, а три седмици стават. К. Христов. Уж пролет чакаме, а виж какво излезе. По Гергьовден сняг. Кр. Григоров. || За предаване на нещо, което не отговаря на действителността. Бае Стояне, дай още половин кило. — Стига, бре Атанасе. Ти уж беше въздържател. Елин Пелин. Сетне, уж Манолаки беше взел Антица за измекярка, а пък взе, че се ожени за нея. Йовков. 2. За изразяване на привидност при посочване на нещо като действително, което в същност противоречи, не отговаря на действителността; като че ли. Той каза хладнокръвно уж, но гласът му трепереше от яд. Вазов. Станах от мястото си и тръгнах към това овчарче бързо-бързо, за да покажа, че от далеч ида уж. З. Стоянов. Добре съм уж, свахо, — отвръща стрина Илчовица. Влайков. Какво ще направи? — сопна се Сарандовица уж безгрижно, но в гласа ѝ прозвуча тревога. Йовков. || При предаване на нещо, което не е станало в действителност. Съних зло проклето: / уж са били теб годили / за Радой съседа. Яворов. Присъни ми се, че съм уж в града, дома, у чичови. Г. Райчев. 3. За изразяване на несигурност с оттенък на недоверие при предаване на чужди думи, на чуждо мнение. Овчарите разправяха, че уж били видели една нощ да пада от облаците огнен змей. Йовков. Мълвата, че нарядите щели да бъдат уж намалени и опростени, беше заляла селото. А. Гуляшки. Тино, какво правиш? Не дойде в черкова, че уж ще шеташ в къщи, а ти дремеш край огнището. А. Каменова. □ На уж (разг.) — привидно, на шега. А оная мома като ревна: защо ме излъгахте! ти си ми годеник, вика, тая работа на уж може ли? Ст. Дичев.