Речник

у̀жас м. 1. Само ед. Извънредно силен страх, прекомерна уплаха, която предизвиква силен душевен смут. При своя бяг издаваха такива зловещи и страшни писъци, които всяваха ужас и вледеняваха душата. Елин Пелин. Обхвана я смъртен ужас, помисли, че умира. Г. Райчев. Обзема ме ужас. Изтръпвам от ужас. Вдъхвам ужас. Неописуем ужас. 2. Външен израз, външни прояви на такъв страх. Ужас и невъобразима болка се появи в погледа му. Йовков. Вода! — повтори отец Кирил и в гласа му прозвуча ужасът на едно свръхчовешко усилие, победено от смъртта. Елин Пелин. 3. Прен. Обикн. мн. Явление, положение, случай, който предизвиква такъв страх; ужасия. Пет века ужаси, убийства и кланета, / пет века на дим и смрад потънали светини. Вазов. Ужасите на войната. 4. Само ед. Трагичност, безизходност. Това глухо стенание пълнеше с ужас мрачната тишина на кръчмата. Елин Пелин. Едва сега разбрах целия ужас на положението си. По-добре един ужасен край, отколкото ужас без край. 5. Като нареч. Разг. Извънредно, страшно много; ужасно. Каква бойка, енергична, бодра натура! И речовита — ужас! Вазов. Страшна нощ преживях. Ужас! — побърза да привърши разказа си тя. Дим. Талев. □ За голям (мой, твой) ужас (разг.) — за най-неприятна изненада. Но за негов още по-голям ужас из зъбатите му уста излезе само кучешки вой. Елин Пелин.