Речник

ужàсен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който предизвиква, вдъхва ужас; страшен, чудовищен. Ужасното зрелище ме вкамени. Вазов. На дъното на тъмницата една ужасна сцена порази очите ми. Величков. Кучетата немилостиво и свирепо го преследваха и техният ужасен вой смразяваше кръвта му. Елин Пелин. Ужасна смърт. Ужасно престъпление. 2. Който съдържа, изразява ужас. В миг един ужасен женски писък процепи тишината. Елин Пелин. Йовка, като видя дядо си, че се бие и стене, издаде ужасен вик и избяга. Елин Пелин. 3. Прен. Разг. За нещо, обикн. свързано с голямо напрежение или силно неприятно чувство — извънредно голям, невъобразим, страшен. Трябва труд, труд ужасен! Въз развалините на това общество да се съгради царството на равенството и на правдата! Вазов. В тоя ден беше ужасен студ. Ал. Константинов. Това не е шосе, това е инквизиция! — възмути се бащата. — Ужасно друсане беше. Г. Караславов. Ужасно нещастие. Ужасна бъркотия. 4. Прен. Разг. Много лош, неприятен, отвратителен. Знаеш ли ти какво нещо е любовната ревност? Ах, чедо мое, това е страшно, ужасно чувство. В. Друмев. Може би досадих ти с това неинтересно писмо, което ти с мъка ще дешифрираш. Ох! тоя ужасен мой почерк! Вазов. Ах, ужасни хора, невъзпитани хора, диви хора. Йовков. Ужасно време. Ужасна новина. Ужасни мисли.

ужасèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от ужася. 2. Като прил. Който е обзет от ужас. Едва отместих лафета и отскочих ужасен; под него ме гледаше една откъсната, окървавена глава, с отворени мъртви очи. Г. Райчев. Изведнъж конят му се препъна и падна, като затисна ездача. Ние извикахме ужасени. А. Каралийчев.