улàн м. (тюрк.) Истор. Въоръжен с копие конник в някои европейски армии. И кат гледах тия силни ескадрони, / улани, хусари, войнствени драгуни, / и като помислих, че всичките тия / идат да умират зарад България, / и кат си помислих и като гледах / всичко туй — плаках. Вазов.
|