улèгнал, -а, -о. 1. Прич. мин. св. деят. от улегна. 2. Като прил. а) За почва, пръст — който е станал сбит. Семената бяха засети на добре улегнала почва. б) Прен. Спокоен, уталожен, зрял, разсъдлив. Тоя път бяха дошли по-малко, по-стари и по-улегнали хора. Йовков. Беше възрастен, женен мъж, улегнал и кротък. Г. Караславов. Улегнал характер.
|