|
уличàвам, -аш, несв.; уличà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. (рус.). Книж. Изтъквам доказателства за виновността на някого, за участието му в някакво престъпление; обвинявам, изобличавам. В кражба не можеше никой да го уличи! Мих. Георгиев. С шантаж сте искали да изтръгнете от някои войници показания, които да уличат вашите подчинени офицери в неблагонадеждност. П. Вежинов. уличавам се, улича се страд.
|