|
у̀личник, мн. -ци, м. Човек с разпуснати, некултурни нрави и държане; гамен, хулиган. Ах ти, уличнико, ти, безделнико! Махай се по-скоро оттам! Д. Калфов. А къде са те — почтените хора? Тук сега наоколо шумеше някаква пияна паплач от случайно разбогатели уличници. Г. Райчев.
|