|
уловѝм, -а, -о, прил. Книж. Който може да се схване с поглед, слух или ум; доловим. С тънка, едва уловима усмивка Левашки събра всички книжа и папки и излезе. Йовков. Ясно чувам: звън на далечна камбана. Много далечна, едвам уловима. Л. Стоянов. Говореше живо, с жар и с едва уловима отсянка на ирония. Ст. Дичев.
|