|
ултимàтум м. (лат.). 1. Полит. В международните отношения — категорично искане да се изпълни нещо в определен срок със заплаха, че в случай на отказ ще се употреби сила или репресия. Обсадени сме. Русите съобщават с високоговорители на хитлеристите ултиматум да предадат града. П. Славински. Давам ултиматум. 2. Прен. Разг. Искане към някого, съпроводено със заплаха и последно предупреждение. Поставям ултиматум.
|